01.05.2010 04:10
Една съвсем различна вечер, Ета се беше сгушила в един съвсем различен мъж и си мислеше, че управлява света. Малката й обсипана с камъни коронка почти се беше материализирала по силата на оргазмичната енергия, противно на феминистичните й изказвания от предния ден, че „НЕ, нито един мъж не може да те направи щастлива, ако ти не си открила щастието първо в себе си!”. Не, че не вярваше в думите си, даже би се заклела в тях над готварската книга, която не използва. За съжаление точно както мъжа има две глави, така и жената разполага с две усти. И когато едната е доволна, другата спира да функционира. Не сме толкова различни все пак.
- Някой ден, ще дойде друг и той ще знае по-красиви думи от моите. И ще те вземе. Винаги така става. – каза той и я изстърга от прегръдката си.
Тарададъъъъм. Коронката би могла да падне от главата й по-бързо само ако наистина съществуваше и той й беше забил шут в задника. Което и на практика направи. Но артистичните натури, ритат артистично. Само това е разликата. Шута си остава.
Тихото отмъщение за комплексирания мъж е да му подариш сбъдване на комплексите му. Като за целта не е задължително да му кажеш. Достатъчно е ти да знаеш.
Ета се опита да успокои тревожното същество, което й отказва близост, защото се притеснява за момента в който някой ден, някой мъж, може да й каже нещо. Опита й да го върне в леглото удари в камъка на романтичната му представа за търсещия мъж. Тя го остави да си търси чорапите и да лети като една голяма бяла птица към своето мъчително вдъхновение.
Междувременно отвори своят лаптоп и написа писмо.
На английски.
Какво толкова. Жените не броят писмата за изневяра.
Точно както мъжете не броят свирките за секс.
Нервните му стъпки от съседната стая я приспиваха.
В неговия апартамент, на неговото легло, под неговите завивки протегна ръка за да изгаси неговата лампа.
И да заспи сама.
Nikke
Няма коментари:
Публикуване на коментар