4

Полетът го приземи в онази опушена и непрогледна реалност, която някои закачливо наричат летище София. Ръкоплясканията в самолета още не бяха стихнали, когато извади телефона си и го включи. Още нямаше да й звъни. Някой шумно подсмръкна зад него и Мартин реши, че е крайно време благосклонни ангели да си го приберат в своя шумоизолиран рай.

Свърши се с процесията по прибирането на багажа и паспортния контрол. Качи се в такси и издекламира адреса на шофьора. Спомни си последния път, когато се качи в такси заедно с Нея. Миришеше на водка и жрица. Сигурен беше, че слабините й имат свойството да говорят. Беше проследил ръба на бикините и пръстите му бяха попаднали в нея, съвсем на място, като в ножница.

Някакъв клаксон го върна в таксито. Деви му писа miss-you-already text и в този момент съвестта му тихичко въздъхна. Нищо не можеше да направи. Не в този момент. Мислите му тършуваха около змийското същество, което можеше да псува като каруцар и да се чука като смел мъжки блян.

Прибра се вкъщи, направи си чай и му сипа уиски. Щедро. Проведе дипломатичен разговор с индийската си Пенелопа и зачака.

Gmail-ът не мигаше. Ета в скайп беше офлайн. Сигурно пак е с писателчето. Сигурно се вдъхновяват взаимно. Сигурно. Почти се засмя при мисълта как той я вдъхновява за нещо различно от нощен бар. Беше дяволски трудна за впечатляване. В работата си се държеше като войник, а извън нея гледаше с прозрачно-светлите си очи и излъчваше талази от присмех.

Набра я.

-Какво правиш, бейби - гласът отново се люшна в подигравателен еротизъм.
-Тъкмо се прибрах. Имаш ли планове?
-Имам, да. Ще правя тука едно фелацио.
-Аз участвам ли?
-Забрави. Как е женичката?
-Добре е, хубавее.
-За разлика от теб, копеле.
-Не искаш ли да ми дойдеш на гости?
-Кога съм ти идвала на гости?

Той забрави. Никога не му ходеше на гости. Рядко изобщо лягаха на легло. Когато я качваше в колата си или някое такси, се съмняваше, че някой от двамата мислеше за секса като за нещо, което се прави по предварителна подготовка. Ескейпистите дори от хубавото бягат. Бягат от всичко, което може да покълне.

-Какви бяха тези мейли? Не разбра ли, че не можеш да ми пишеш, когато съм в Лондон. Деви може да разбере.
-Ти не разбра ли, че си имам сериозно гадже и не можеш да ми звъниш посред нощ?
-Кога ще се видим?
-Виж, заета съм. Като имам време, може да ти се обадя.

Трясна телефона. Нещо в Мартин пукна и от него излезе черно. Влезе във фейсбук и изщрака името на гаджето й. Не можеше да разбере защо си е паднала по сресаната писателска плюнка, но тя си знаеше какви са й точно дивидентите. Беше виждал същия да се натиска с малолетни фенки на някакво литературно събитие. Обикновено трябва да си или малолетна, или проста, за да си паднеш по това безгръбначно. За Ета оставаше да е второто. Потърка възголемия си нос и се окачестви на ум като човек на действията, не на думите. Щом тя е заета, със сигурност може да намери друга.

Т.