7

Деви полудя. Точно така както полудяват жените, които се ядосват на себе си. Хвърли телефона към стената. Едри капки яд отгризваха парчета от очите й и безпомощно умираха в бежовите власинки на килима. След този кратък бяс тя отиде до стената и започна методично да събира парчетата от думите останали неизказани. Апаратът работеше. Включи го отново и започна да кълне с клавиатурата. За да знае той, че тя знае. Че не е онази там, която той така лесно може да разиграва.

- Здравей, мила, извинявай че ти звъня толкова късно, но исках да те чуя.

- О-о-о, какво се случва с теб прекрасна Деви? Да не би да сте се завърнали с Мартин? Ние сме в „Х” , елате направо тук, супер е!

- Не....той се върна...сам...виж...

- Тоя идиот, пак ли?! Нищо не му стига никога! Не се притеснявай, сега ще звънна на мацките, ще разбера къде и с кого е. Само не се притеснявай мила, моля те, чуваш ли ме? Аз не мога да разбера що за идиот е, просто не разбирам защо го търпиш! Да избираше поне, да изглеждат почти човешки, а той налита на всичко което мърда.... Само да махнеш с ръка, скъпа, има толкова мъже.

- Звънни ми после.

- Разбира се, скъпа, целувам те.

Стрелката на компютъра се движеше, въпреки че тъчпада беше мокър. Деви овладя с годините тъгата на задържането. Беше решила, че е по-важно да има човека, който я разбира, и тя обича, от колкото да има човек който я разбира и обича. Знаеше че си плаща. Хладно реже опциите да изглежда двусмислена.

Тази глупава страна от която идваше Мартин, я улесняваше страшно много. Можеш да получаваш телефонната разпечатка на друг човек, само с един смс, докато въпросния човек, чете вестник в тоалетната. Да видим на кого е звънял тази вечер...

- Ало....алооооо, не те чувам, но съм в „Y”, ела!...Алооо

Малко по-млад глас от нейния. Шумна музика. Набра следващия номер - този от 2 часа посреднощ. Този с който е говорил, когато не и вдига.

- Да? ... Ало?

Оф, това беше този, как се казваше, плешивия му приятел, няма никакво значение - да видим следващия номер.

Моля? Деви не вярваше на това, което чува. Това беше мелодия от тийнейджърски сериал. Нейното 34-годишно сърце се обви с бодли, като краставичка, която е открила че е кактус.

- Дааааааааа?

Не можеше да изтърпи лигавия й глас. Затвори. Потърси хиксчето в горния десен ъгъл. Замреженият й мокър поглед скри детайлите за да покаже матрица – между малолетните, силиконовите, плешивите и един Бог знае още какви се повтаряше телефонен номер. Очите рязко се изпразниха от тъга и добиха онази искра с която пълководеца стяга войниците си за бой срещу многочислен противник. Човек се нуждае от враг, за избяга от себе си.

Nikke