15

Това беше стихчето, което се мъдреше на фейсбук профила й. Звучеше й добре за развръзка. И също толкова нереалистично, колкото бяха развръзките на книгите натрупани в раздeла „най-ново” в книжарниците. „Най-новите” бяха забравили най-старите. Така както младите вече не слушаха съветите на по-възрастните от тях. Забравили, че всичко вече е измислено; забравили, че те са направени по техен образ и подобие и тяхната единствена задача е да го преведат на нов език, а не да сътворяват измислици, като фалшиви крайпътни знаци. Не им стига че пътя е пълен с ями. Не им стига, че те пишат от тях.

Ета провери профила на Деви. Дъх на спокойствие, дъх на канела с щипка ванилия. И още нещо, което беше трудно за определяне, защото идеше от част на света, която тя все още не бе покорила. Щипка мъдра женственост.

- Глупости!!!

Младото момиче премести мишката върху бутона за изключване. Но получи съобщение. Както казват старите „любопитството затри котката”. Още един, който й разказваше за себе си. Все пак по-добре отколкото да й разказва за нея – познаваше го само в социалната мрежа и ако знаеше много неща за навиците й по-скоро щеше да се уплаши отколкото да отговори. А тя го направи.

Остави празния кен от бира на земята, където му беше мястото, облече няколко широки парцала и тръгна да търси лявата половинка на дясната си мръсна маратонка. Разбута пътя до врата, взе черните очила от пералнята и излезе. Заключи. Така правят момичетата, които знаят къде са им ключовете. А днес, Ета бе една от тях.

Nikke