17

В този луд маратон на страдащи жени около себе си, Ета избра една съвсем различна стратегия. Слушаше гласовете, които смелите, еманципирани и все още твърде раними жени пренебрегваха – тези на старите жени. Вековете се менят, но вечните неща си остават едни и същи и независимо дали се ползва гълъб, скайп или среща лице в лице, то става дума за едни и същи неща – в какво вярваш, какво си готов да приемеш и какво означава обичта. Хората и преди 2000 години са обичали и преди 2000 години са предавали и преди 2000 години са имали деца. Не се променило нищо чак толкова драстично. Освен че са прекратили обрязването на жените в някои области на света като Кения например. Но все пак Ета беше в България.

- Защото той беше много мил и грижовен и хората ми казаха, че е много трудолюбив и гладни никога няма да бъдем.

- Защото той дойде на първа среща и изсипа от всичките си джобове някакви неща с които се опитваше да ме забавлява но не тръгна от секса както всички други.

- Защото той бягаше от поста си на гранична полиция цели три години за да ме вижда.

- Защото съм научила съм толкова много от него, той се интересува от много неща, усеща други неща, можем да си говорим много с него.

- Защото бях съвсем сама, той ми стана най-близкият човек на света, развихме се различно, но той е част от мен.

Всички те са кръшнали. Някои са заедно от 60, други от 40, трети от 10 години. Какъв е извода? Всичко се краква. В един или друг момент всичко се краква. Но се краква само ако приемаш изневярата за кракване. Ако знаеш че рано или късно се стига до този завой, по-скоро ако съумееш да го приемеш, настъпва преосмисляне. Кое е важно? Да не бъдеш излъган? Или да бъдеш излъган перфектно? Ако доверието не се крие в ексклузивитета на половите органи, то той в пълното болезнено споделяне ли е или в хармоничният лъжовен свят?

 „Кажи му така да го направи, че ако Дяволът тръгне да го търси в тоя момент и той да не може да го открие.” казват Старите гласове.

Тя следваше това правило. Дяволът никога не я бе откривал по-късно отколкото трябваше.

Nikke

16

Деви забрави името си. Коя беше, какво направи, какво значение има, след като всичко бе продиктувано от опита ѝ да спаси имиджа си, не и да се остави на инстинкта си. Не можеше да го задържи по никакъв начин. Не можеше да забременее, не можеше да се държи фриволно, не можеше да се прави че ѝ няма нищо, понеже всичко ѝ имаше. Отдавна не изпитваше удоволствие от живота, понеже бе съсредоточила всичките си усилия в това да го пришпорва.

Обичаше ли този мъж, за който плачеше и за който бе готова да изглежда като идиотка по всяко време на денонощието?

Познаваше го отдавна. Бе израснала с него, нищо, че беше малко по-възрастна. Най-големият опиат е несподелената любов. Издигането на пиедестал. Споделената е скучна. Споделената любов не омайва никого, никой не ѝ пише пиеси. Скапаната споделена любов трае вечно и е гладка като кожа на тюлен. Никой не възпява споделената любов, така че да го помнят. Тя е сценарист и управлява всичко задкулисно. Но страданието е на сцената. Колкото повече остарява, толкова по-хубаво става. След десетките неизпратени съобщения, след стотиците намислени отговори, несподелената любов се кълне триумфално, че няма любов. И всеки, който си мисли, че я има, е недоразвита гнида, едва заслужила правото си на живот.

Веднъж Деви бе обичала мъж споделено. И спа с друг няколко пъти, и ѝ хареса. Каква проза. Сега дори не искаше секс от Мартин. Искаше да го има. Което значеше, че бе стигнала момента, в който забравяш името си.