17

В този луд маратон на страдащи жени около себе си, Ета избра една съвсем различна стратегия. Слушаше гласовете, които смелите, еманципирани и все още твърде раними жени пренебрегваха – тези на старите жени. Вековете се менят, но вечните неща си остават едни и същи и независимо дали се ползва гълъб, скайп или среща лице в лице, то става дума за едни и същи неща – в какво вярваш, какво си готов да приемеш и какво означава обичта. Хората и преди 2000 години са обичали и преди 2000 години са предавали и преди 2000 години са имали деца. Не се променило нищо чак толкова драстично. Освен че са прекратили обрязването на жените в някои области на света като Кения например. Но все пак Ета беше в България.

- Защото той беше много мил и грижовен и хората ми казаха, че е много трудолюбив и гладни никога няма да бъдем.

- Защото той дойде на първа среща и изсипа от всичките си джобове някакви неща с които се опитваше да ме забавлява но не тръгна от секса както всички други.

- Защото той бягаше от поста си на гранична полиция цели три години за да ме вижда.

- Защото съм научила съм толкова много от него, той се интересува от много неща, усеща други неща, можем да си говорим много с него.

- Защото бях съвсем сама, той ми стана най-близкият човек на света, развихме се различно, но той е част от мен.

Всички те са кръшнали. Някои са заедно от 60, други от 40, трети от 10 години. Какъв е извода? Всичко се краква. В един или друг момент всичко се краква. Но се краква само ако приемаш изневярата за кракване. Ако знаеш че рано или късно се стига до този завой, по-скоро ако съумееш да го приемеш, настъпва преосмисляне. Кое е важно? Да не бъдеш излъган? Или да бъдеш излъган перфектно? Ако доверието не се крие в ексклузивитета на половите органи, то той в пълното болезнено споделяне ли е или в хармоничният лъжовен свят?

 „Кажи му така да го направи, че ако Дяволът тръгне да го търси в тоя момент и той да не може да го открие.” казват Старите гласове.

Тя следваше това правило. Дяволът никога не я бе откривал по-късно отколкото трябваше.

Nikke

16

Деви забрави името си. Коя беше, какво направи, какво значение има, след като всичко бе продиктувано от опита ѝ да спаси имиджа си, не и да се остави на инстинкта си. Не можеше да го задържи по никакъв начин. Не можеше да забременее, не можеше да се държи фриволно, не можеше да се прави че ѝ няма нищо, понеже всичко ѝ имаше. Отдавна не изпитваше удоволствие от живота, понеже бе съсредоточила всичките си усилия в това да го пришпорва.

Обичаше ли този мъж, за който плачеше и за който бе готова да изглежда като идиотка по всяко време на денонощието?

Познаваше го отдавна. Бе израснала с него, нищо, че беше малко по-възрастна. Най-големият опиат е несподелената любов. Издигането на пиедестал. Споделената е скучна. Споделената любов не омайва никого, никой не ѝ пише пиеси. Скапаната споделена любов трае вечно и е гладка като кожа на тюлен. Никой не възпява споделената любов, така че да го помнят. Тя е сценарист и управлява всичко задкулисно. Но страданието е на сцената. Колкото повече остарява, толкова по-хубаво става. След десетките неизпратени съобщения, след стотиците намислени отговори, несподелената любов се кълне триумфално, че няма любов. И всеки, който си мисли, че я има, е недоразвита гнида, едва заслужила правото си на живот.

Веднъж Деви бе обичала мъж споделено. И спа с друг няколко пъти, и ѝ хареса. Каква проза. Сега дори не искаше секс от Мартин. Искаше да го има. Което значеше, че бе стигнала момента, в който забравяш името си.

15

Това беше стихчето, което се мъдреше на фейсбук профила й. Звучеше й добре за развръзка. И също толкова нереалистично, колкото бяха развръзките на книгите натрупани в раздeла „най-ново” в книжарниците. „Най-новите” бяха забравили най-старите. Така както младите вече не слушаха съветите на по-възрастните от тях. Забравили, че всичко вече е измислено; забравили, че те са направени по техен образ и подобие и тяхната единствена задача е да го преведат на нов език, а не да сътворяват измислици, като фалшиви крайпътни знаци. Не им стига че пътя е пълен с ями. Не им стига, че те пишат от тях.

Ета провери профила на Деви. Дъх на спокойствие, дъх на канела с щипка ванилия. И още нещо, което беше трудно за определяне, защото идеше от част на света, която тя все още не бе покорила. Щипка мъдра женственост.

- Глупости!!!

Младото момиче премести мишката върху бутона за изключване. Но получи съобщение. Както казват старите „любопитството затри котката”. Още един, който й разказваше за себе си. Все пак по-добре отколкото да й разказва за нея – познаваше го само в социалната мрежа и ако знаеше много неща за навиците й по-скоро щеше да се уплаши отколкото да отговори. А тя го направи.

Остави празния кен от бира на земята, където му беше мястото, облече няколко широки парцала и тръгна да търси лявата половинка на дясната си мръсна маратонка. Разбута пътя до врата, взе черните очила от пералнята и излезе. Заключи. Така правят момичетата, които знаят къде са им ключовете. А днес, Ета бе една от тях.

Nikke

14

След като Деви и Ета се омъжиха
Разбраха че булото трябва да се носи
След началото на брака
Непорочното бяло е хубаво клише
За хубави жени
Имат право да го цапат само
Със сос доматен за спагети
Тежестта на лекотата уморява

13

„Ще се оправя” е изречението, което най-често можеш да чуеш от устата на Ета, независимо дали става дума за това да се смени крушка, да се отвори пералня със счупен капак или да се намери сумата, която й е нужна за да преживее месеца. И обикновено винаги се оправяше. Как – за това историята мълчи или разказва случки, които за непросветени уши звучат като разкрасени градски легенди.

Ета имаше цял куп зависимости, някои неморални, някои незаконни, други просто нелицеприятни, и цялото това войнство от неглижиране на битието се свеждаше в опита за бягство от основната зависимост, с която всяко човешко същество има задача да се примири – зависимостта от друг. Тя би избрала да умре в този ден и час, ако и се даде избор, вместо да се разболее и да бъде във волята на друг, дори да и бъде обещано избавление, дари да и бъдат подарени дни и години живот.

Ета не приемаше живота за ценност на всяка цена. Не виждаше нищо желано в това да си на 80г., болен от склероза и да не познаваш хората, които някога си обичал. Не виждаше нищо приятно за никого, в това да си на 90 и децата ти да се карат чий ред е да ти избършат задника, защото не можеш да ставаш от леглото. По-скоро си представяше това като наказание от Бог, за дето си живял скучно и не си могъл да вземеш всичко, което ти е било дадено, докато си бъркал в лявата ноздра и си разсъждавал, колко би било хубаво да видиш как растат внуците ти.

Да, обвиняваха я, че е малка и затова мисли така и че когато стане на 60 няма да й се умира, както е планирала от сега. Но тя и за това имаше готов отговор. Мъжете около нея винаги са били драстично по-възрастни, както и същите въпросни приятели, които я обвиняват в младост. И тя би трябвало да ги надживее всичките. По принцип. Но тя имаше план да измами времето. Обгради се с пороци, които да я разрушат бавно, за да може да си тръгне, преди другите да са си тръгнали от нея.

Тя не зависеше от този мъж, който спеше до нея. Можеше да построи живота си, така, че да му е угодно, можеше да казва думите, които той иска да чуе, можеше да сбъдне мечтите му. Прецени че това е честна сделка. Така или иначе истинска близост не съществува. Някой винаги предава някого.

Един мъж се жени за да има жена, която го търпи, една жена се жени, за да има мъж, който може да търпи. Това уравнение не и се стори много сложно.

Ета се протегна и запали първата си цигара за деня.

Nikke

12

Ета трябваше да избира: дали да зачете много интересната, но ужасно зле написана книга или да попива виртуалното пространство, което й предлагаше всички тоналности на пошлостта. Книгата беше на нейна приятелка и беше ужасно забавна, но единственият пълен член, който бе поставен, бе между краката на лирическата героиня. Като човек, който се занимава и с писане на текстове, Ета трудно поглъщаше такава силна концентрация на ужасяваща граматика.

Избра интернет. Заби поглед в безкрайните фоторепортажи от фирмени партита, гланц за устни и мъже със запотени подмишници. Скролна с елегантния си показалец още по-надолу в нюзфийда си и погледът й попадна върху промяната в семейното положение на Мартин. Сгоден. Сгоден звучеше като "полят с лайна" и прилягаше на любовника й по същия лайнян начин.

Ета стана от дивана и направи няколко бързи обиколки на опушения си хол. Опита да изолира поне една мисъл, върху която да се концентрира, но просто се просна обратно на дивана и заплака.

Не беше чула как входната врата се отваря и как официалният й мъж влиза. Чу го едва, когато разпозна Depeche Mode, усилени на ipod-а му. Беше явно в онези писателски настроения, които означават "когато съм мрачен, съм най-добре".

Той се наведе и я целуна по бузата.

-Солена си. Защо си плакала?
-Нищо. Женски работи. - толкова лаконична беше само с безкрайно скучни мъже. Все едно дъвчеш нещо хлебно и безвкусно. Не ти се занимава, но си толкова гладен, че нямаш друг избор.
-Ще сготвя нещо. Ризото със скариди и лимон. Яде ли ти се?

Искаше да го удари. Може би щеше да спре да се плюнчи и да я остави без да задава въпроси.

-Да, яде ми се. Какво мислиш за брака?
-Мисля, че е чудесно с правилния човек.
-Как разбираш, че е правилният човек?
-По това, че всяко друго обичане ти се струва ненормално. Само твоето ти се вижда правилно.
-Аз не те обичам.
-Знам. И това ми се струва нормално. Ако ме обичаше, нямаше да лъжеш. Хората, които се обичат, не се лъжат, Ета.
-Какви ги приказваш? - кръвта се дръпна от лицето й и отиде там, където най-малко очакваше, в слабините.
-Ами какви. Не съм тъп. Просто искам да бъда с теб повече, отколкото на теб ти е нужно. Има известен дисбаланс. Приел съм тази несправедливост - той се засмя ясно, сякаш наистина му беше забавно.

Тя избърса носа си и се съблече с няколко категорични жеста. От много време не беше чувствала толкова силно желание да прави любов.

Т.

11

Въпреки, че случаен наблюдател би определил носеният върху едите му рамене елемент като празен, той далеч не беше такъв. Не че имаше някакви особени претенции за интелектуално превъзходство. Той знаеше, че не му е това играта. Мартин беше от ония мачо мъже, които с върла арогантност внушават сила и в следващия момент, в който усетят че нещо им се изплъва, знаят че са се наакали, но инстинкта, безпогрешно закодиран в космите на гърдите, улавя елктроните на женския ужас и го тушира с а-б-с-л-ю-т-н-о винаги правилното изречение :

- Омъжи се за мен.

Това не беше въпрос. Тя може и да кривне леко встрани от общия им път, но от жена на тази определна възраст обикновено се очаква да има семейство. Жена която приема с хладно спокойствие дребните прегрешиния, по които любовта би запратила черпак или чехъл, е жена готова на компромиси. Той знаеше това. Стената зад гърба му пазеше вдлъбнат спомен на двайсетина пропуснали главата му обекта. Все пак, ядосаните жени не се славят с безпогрешен меник. Затова мъжките затвори са по-пълни.

Звуците, които издаде шоколадовата ледена статуя, се смесиха с шума от капенето на нейните топящите се очи по пода. Тя плачеше, но не задължително от щастие. Тя получи това, което искаше, но не съвсем. Той вероятно я обичаше, но не съвсем. Тя щеше да има дом, но не съвсем.

„Само в приказките нещата са съвършени. Това е истинския живот. И понякога трябва да се правят малки отстъпки, за да продължиш към истинското щастие.” Също така си помисли, че е разумна зряла жена, която взема решение, което само много опитен човек, би разбрал. Помисли си още, че не си е представяла най-щастливия си момент в живота да я посрещне със сълзи заради изневяра. Е, вярно, нямаше как да е сигурна че я има, не можеше да я докаже и това е успокои. Понякога жените избират да не вярват в нещата, които не могат да бъдат доказани, въпреки крясъка на интуицията си. И винаги биват наказвани за това.

- Да … да…

Мартин я прегърна в огромните си ръце и зарови дългия си нос в аромата на косите й. Миришеше почти като индийски пръчици. Същите като тези, които Ета палеше за да прогони миризмата на цигари от нейната стая.

На вратата се позвъни. Мартин съвсем беше забравил, че бе поканил един от най-близките си приятели. Знаеше, че и той от време на време се опитва да го преебе в бизнеса, но това са „бели кахъри”, както казва майка му. Все пак, нали пият и ебат заедно. Това успокоение не го измисли майка му. Той го установи с практиката.

Савина влезе с грация изискваща внимание и възхищение, стиснала под ръка своя величав съпруг. Докато погледа й не се спря върху все още хлипащото тяло на Деви, седнала на ръба на леглото.

- Какво става, всичко наред ли е?

Русите коси на Савина се вплетоха в мътното рамо на Деви, севера се опита да се сгрее в мъката на непознатите земи.

- Ние…току що се сгодихме! Извинете я, тя се развълнува, милата, вижте колко е красива! Не е ли красива, сега, кажете?!!

- Да, разбира се!

- Честито!

- Даже точно си говорехме, мислихме да ви поканим за кум и кума, за нас ще бъде чест! Какво ще кажете?

Три смутени погледа се запресичаха като лазерни лъчи, за да намерят прична и форма на адекватна емоция в греещото, ухилено лице на Мартин.

Всеки искаше да е спал със всеки. Това е краткото обяснение. За съжаление не всеки бе спал с всеки. Освен двамата мъже в стаята, които заедно бяха спали с други жени..

Само Деви в този момент не мислеше кой, с кого, кога и какво. Тя точно се бореше геройски да преживее момента до бялата рокля без да плаче непрекъснато, когато нейните тъга бе представена като висша радост и женска слабост. Презираше тази способност на Мартин да върти реалния свят за части от секундата около пръста си и да изплюе варианта, който му е най-угоден. И също така се страхуваше от тази негова способност. Защото го правеше бързо, ловко, без грам съжаление и го представяше толкова добре, че винаги всички му вярваха. Нямаше как да не се замисли, колко ли пъти го е правил с нея…

А сега, в този безумент момент, избра да покани за кум мъжа, за който знаеше, че я сваля и неговата жена, която умишлено се появяваше полугола пред Мартин и винаги му подмяташе закачливи предложения дори в нейно присъствие.

- Благодаря, наистина! Толкова сте мили! Аз…наистина….малко ме изненада той и затова така….много съм щастлива, наистина! Ще се радваме да бъдете наши кумове!

Деви се изправи в целият си тъмен ръст и се опита да хвърли сянка върху северната принцеса. Наистина не разбираше тази страна – тук жените са толкова красиви, колкото са лукави техните мъже.

Nikke