Избра интернет. Заби поглед в безкрайните фоторепортажи от фирмени партита, гланц за устни и мъже със запотени подмишници. Скролна с елегантния си показалец още по-надолу в нюзфийда си и погледът й попадна върху промяната в семейното положение на Мартин. Сгоден. Сгоден звучеше като "полят с лайна" и прилягаше на любовника й по същия лайнян начин.
Ета стана от дивана и направи няколко бързи обиколки на опушения си хол. Опита да изолира поне една мисъл, върху която да се концентрира, но просто се просна обратно на дивана и заплака.
Не беше чула как входната врата се отваря и как официалният й мъж влиза. Чу го едва, когато разпозна Depeche Mode, усилени на ipod-а му. Беше явно в онези писателски настроения, които означават "когато съм мрачен, съм най-добре".
Той се наведе и я целуна по бузата.
-Солена си. Защо си плакала?
-Нищо. Женски работи. - толкова лаконична беше само с безкрайно скучни мъже. Все едно дъвчеш нещо хлебно и безвкусно. Не ти се занимава, но си толкова гладен, че нямаш друг избор.
-Ще сготвя нещо. Ризото със скариди и лимон. Яде ли ти се?
Искаше да го удари. Може би щеше да спре да се плюнчи и да я остави без да задава въпроси.
-Да, яде ми се. Какво мислиш за брака?
-Мисля, че е чудесно с правилния човек.
-Как разбираш, че е правилният човек?
-По това, че всяко друго обичане ти се струва ненормално. Само твоето ти се вижда правилно.
-Аз не те обичам.
-Знам. И това ми се струва нормално. Ако ме обичаше, нямаше да лъжеш. Хората, които се обичат, не се лъжат, Ета.
-Какви ги приказваш? - кръвта се дръпна от лицето й и отиде там, където най-малко очакваше, в слабините.
-Ами какви. Не съм тъп. Просто искам да бъда с теб повече, отколкото на теб ти е нужно. Има известен дисбаланс. Приел съм тази несправедливост - той се засмя ясно, сякаш наистина му беше забавно.
Тя избърса носа си и се съблече с няколко категорични жеста. От много време не беше чувствала толкова силно желание да прави любов.
Т.
Няма коментари:
Публикуване на коментар