13

„Ще се оправя” е изречението, което най-често можеш да чуеш от устата на Ета, независимо дали става дума за това да се смени крушка, да се отвори пералня със счупен капак или да се намери сумата, която й е нужна за да преживее месеца. И обикновено винаги се оправяше. Как – за това историята мълчи или разказва случки, които за непросветени уши звучат като разкрасени градски легенди.

Ета имаше цял куп зависимости, някои неморални, някои незаконни, други просто нелицеприятни, и цялото това войнство от неглижиране на битието се свеждаше в опита за бягство от основната зависимост, с която всяко човешко същество има задача да се примири – зависимостта от друг. Тя би избрала да умре в този ден и час, ако и се даде избор, вместо да се разболее и да бъде във волята на друг, дори да и бъде обещано избавление, дари да и бъдат подарени дни и години живот.

Ета не приемаше живота за ценност на всяка цена. Не виждаше нищо желано в това да си на 80г., болен от склероза и да не познаваш хората, които някога си обичал. Не виждаше нищо приятно за никого, в това да си на 90 и децата ти да се карат чий ред е да ти избършат задника, защото не можеш да ставаш от леглото. По-скоро си представяше това като наказание от Бог, за дето си живял скучно и не си могъл да вземеш всичко, което ти е било дадено, докато си бъркал в лявата ноздра и си разсъждавал, колко би било хубаво да видиш как растат внуците ти.

Да, обвиняваха я, че е малка и затова мисли така и че когато стане на 60 няма да й се умира, както е планирала от сега. Но тя и за това имаше готов отговор. Мъжете около нея винаги са били драстично по-възрастни, както и същите въпросни приятели, които я обвиняват в младост. И тя би трябвало да ги надживее всичките. По принцип. Но тя имаше план да измами времето. Обгради се с пороци, които да я разрушат бавно, за да може да си тръгне, преди другите да са си тръгнали от нея.

Тя не зависеше от този мъж, който спеше до нея. Можеше да построи живота си, така, че да му е угодно, можеше да казва думите, които той иска да чуе, можеше да сбъдне мечтите му. Прецени че това е честна сделка. Така или иначе истинска близост не съществува. Някой винаги предава някого.

Един мъж се жени за да има жена, която го търпи, една жена се жени, за да има мъж, който може да търпи. Това уравнение не и се стори много сложно.

Ета се протегна и запали първата си цигара за деня.

Nikke

12

Ета трябваше да избира: дали да зачете много интересната, но ужасно зле написана книга или да попива виртуалното пространство, което й предлагаше всички тоналности на пошлостта. Книгата беше на нейна приятелка и беше ужасно забавна, но единственият пълен член, който бе поставен, бе между краката на лирическата героиня. Като човек, който се занимава и с писане на текстове, Ета трудно поглъщаше такава силна концентрация на ужасяваща граматика.

Избра интернет. Заби поглед в безкрайните фоторепортажи от фирмени партита, гланц за устни и мъже със запотени подмишници. Скролна с елегантния си показалец още по-надолу в нюзфийда си и погледът й попадна върху промяната в семейното положение на Мартин. Сгоден. Сгоден звучеше като "полят с лайна" и прилягаше на любовника й по същия лайнян начин.

Ета стана от дивана и направи няколко бързи обиколки на опушения си хол. Опита да изолира поне една мисъл, върху която да се концентрира, но просто се просна обратно на дивана и заплака.

Не беше чула как входната врата се отваря и как официалният й мъж влиза. Чу го едва, когато разпозна Depeche Mode, усилени на ipod-а му. Беше явно в онези писателски настроения, които означават "когато съм мрачен, съм най-добре".

Той се наведе и я целуна по бузата.

-Солена си. Защо си плакала?
-Нищо. Женски работи. - толкова лаконична беше само с безкрайно скучни мъже. Все едно дъвчеш нещо хлебно и безвкусно. Не ти се занимава, но си толкова гладен, че нямаш друг избор.
-Ще сготвя нещо. Ризото със скариди и лимон. Яде ли ти се?

Искаше да го удари. Може би щеше да спре да се плюнчи и да я остави без да задава въпроси.

-Да, яде ми се. Какво мислиш за брака?
-Мисля, че е чудесно с правилния човек.
-Как разбираш, че е правилният човек?
-По това, че всяко друго обичане ти се струва ненормално. Само твоето ти се вижда правилно.
-Аз не те обичам.
-Знам. И това ми се струва нормално. Ако ме обичаше, нямаше да лъжеш. Хората, които се обичат, не се лъжат, Ета.
-Какви ги приказваш? - кръвта се дръпна от лицето й и отиде там, където най-малко очакваше, в слабините.
-Ами какви. Не съм тъп. Просто искам да бъда с теб повече, отколкото на теб ти е нужно. Има известен дисбаланс. Приел съм тази несправедливост - той се засмя ясно, сякаш наистина му беше забавно.

Тя избърса носа си и се съблече с няколко категорични жеста. От много време не беше чувствала толкова силно желание да прави любов.

Т.

11

Въпреки, че случаен наблюдател би определил носеният върху едите му рамене елемент като празен, той далеч не беше такъв. Не че имаше някакви особени претенции за интелектуално превъзходство. Той знаеше, че не му е това играта. Мартин беше от ония мачо мъже, които с върла арогантност внушават сила и в следващия момент, в който усетят че нещо им се изплъва, знаят че са се наакали, но инстинкта, безпогрешно закодиран в космите на гърдите, улавя елктроните на женския ужас и го тушира с а-б-с-л-ю-т-н-о винаги правилното изречение :

- Омъжи се за мен.

Това не беше въпрос. Тя може и да кривне леко встрани от общия им път, но от жена на тази определна възраст обикновено се очаква да има семейство. Жена която приема с хладно спокойствие дребните прегрешиния, по които любовта би запратила черпак или чехъл, е жена готова на компромиси. Той знаеше това. Стената зад гърба му пазеше вдлъбнат спомен на двайсетина пропуснали главата му обекта. Все пак, ядосаните жени не се славят с безпогрешен меник. Затова мъжките затвори са по-пълни.

Звуците, които издаде шоколадовата ледена статуя, се смесиха с шума от капенето на нейните топящите се очи по пода. Тя плачеше, но не задължително от щастие. Тя получи това, което искаше, но не съвсем. Той вероятно я обичаше, но не съвсем. Тя щеше да има дом, но не съвсем.

„Само в приказките нещата са съвършени. Това е истинския живот. И понякога трябва да се правят малки отстъпки, за да продължиш към истинското щастие.” Също така си помисли, че е разумна зряла жена, която взема решение, което само много опитен човек, би разбрал. Помисли си още, че не си е представяла най-щастливия си момент в живота да я посрещне със сълзи заради изневяра. Е, вярно, нямаше как да е сигурна че я има, не можеше да я докаже и това е успокои. Понякога жените избират да не вярват в нещата, които не могат да бъдат доказани, въпреки крясъка на интуицията си. И винаги биват наказвани за това.

- Да … да…

Мартин я прегърна в огромните си ръце и зарови дългия си нос в аромата на косите й. Миришеше почти като индийски пръчици. Същите като тези, които Ета палеше за да прогони миризмата на цигари от нейната стая.

На вратата се позвъни. Мартин съвсем беше забравил, че бе поканил един от най-близките си приятели. Знаеше, че и той от време на време се опитва да го преебе в бизнеса, но това са „бели кахъри”, както казва майка му. Все пак, нали пият и ебат заедно. Това успокоение не го измисли майка му. Той го установи с практиката.

Савина влезе с грация изискваща внимание и възхищение, стиснала под ръка своя величав съпруг. Докато погледа й не се спря върху все още хлипащото тяло на Деви, седнала на ръба на леглото.

- Какво става, всичко наред ли е?

Русите коси на Савина се вплетоха в мътното рамо на Деви, севера се опита да се сгрее в мъката на непознатите земи.

- Ние…току що се сгодихме! Извинете я, тя се развълнува, милата, вижте колко е красива! Не е ли красива, сега, кажете?!!

- Да, разбира се!

- Честито!

- Даже точно си говорехме, мислихме да ви поканим за кум и кума, за нас ще бъде чест! Какво ще кажете?

Три смутени погледа се запресичаха като лазерни лъчи, за да намерят прична и форма на адекватна емоция в греещото, ухилено лице на Мартин.

Всеки искаше да е спал със всеки. Това е краткото обяснение. За съжаление не всеки бе спал с всеки. Освен двамата мъже в стаята, които заедно бяха спали с други жени..

Само Деви в този момент не мислеше кой, с кого, кога и какво. Тя точно се бореше геройски да преживее момента до бялата рокля без да плаче непрекъснато, когато нейните тъга бе представена като висша радост и женска слабост. Презираше тази способност на Мартин да върти реалния свят за части от секундата около пръста си и да изплюе варианта, който му е най-угоден. И също така се страхуваше от тази негова способност. Защото го правеше бързо, ловко, без грам съжаление и го представяше толкова добре, че винаги всички му вярваха. Нямаше как да не се замисли, колко ли пъти го е правил с нея…

А сега, в този безумент момент, избра да покани за кум мъжа, за който знаеше, че я сваля и неговата жена, която умишлено се появяваше полугола пред Мартин и винаги му подмяташе закачливи предложения дори в нейно присъствие.

- Благодаря, наистина! Толкова сте мили! Аз…наистина….малко ме изненада той и затова така….много съм щастлива, наистина! Ще се радваме да бъдете наши кумове!

Деви се изправи в целият си тъмен ръст и се опита да хвърли сянка върху северната принцеса. Наистина не разбираше тази страна – тук жените са толкова красиви, колкото са лукави техните мъже.

Nikke

10

Беше го измъкнала внезапно от комфортната му зона. Поне едно на нула за нея. Ненавиждаше, че трябваше да се преструва на нещо, което не е - безразлична. Мразеше факта, че трябваше да пречупва емоциите си така, че той да може да ги асимилира в пълната им сила, а това значеше, че се налагаше да ги преформулира в цинизъм. Не беше цинична. Беше мека и заземена. Никога не бе крещяла, не бе изхвърляла ничии дрехи и сега, в този ден, за пръв път имаше толкова много причини да убива.

Деви стоеше на замърсения бежов диван в апартамента на Мартин. Бе по-скоро неподвижна. Черните й ириси от половин час изучаваха старателно петната на килима.

Тук е много мръсно.

Той сипа щедри дози шварц кафе в различни по големина чаши и подаде по-малката на нея. Тя не харесваше американските mugs.

-Каква хубава изненада, Деви!
-Нали. Реших да дойда да видя с очите си какво точно става?
-Какво може да става?
-Животът ти тук. Това, което те занимава, докато си далеч от Лондон. Хората, които са край теб.
-Няма нищо интересно.
-Щом съм хванала първия полет за София, значи смятам, че има нещо интересно. Разпечатките ти са доста подробни.... Отвратително е.

На него бързо му стана ясно, че трябва да запази трите задължителни секунди мълчание, в които й показва, че е разбрал, че тя е разбрала. Последваха 10 секунди с онзи поглед "какъв идиот съм".

Когато хората разкриват срамни истини за себе си, срамът идва от това, че озъзнават, че не са ангелски бели. Те продължават да ядат, пият, чукат, ходят до тоалетна, реват, крещят, но винаги в себе си таят увереност, че са бели и безгрешни. После идва някой, който им казва, че не са и това ги усъмнява. Най-страшният товар е да понасяш това знание.

Тъмната кожа на Деви бе станала сивкава от умора. Сигурно и на нея й тежеше да знае истината. Деви се накара да понесе още. Той твърдеше, че нищо особено не се случваше с него. Че понякога флиртувал, но това не прераствало в нищо съществено. Харесвало му вниманието, но нищо повече. Никога не й се бе налагало да слуша такива оправдания, а вече вътрешно презираше всяка изречена дума, надута като балон.

-Аз не искам да съм с мъж, който не може да бъде моногамен. Това е въпрос на избор.
-Какви са тези глупости. Никой не е моногамен.
-Значи признаваш, че си бил с други жени?

Пауза. Деви оголи зъби и прибегна до последното нещо, което й оставаше, женската й интуиция. Изхвърча към спалнята му, грабна мобилния му и моментално плъзна показалец в log-а. Един и същ номер. Някоя си Ета.

Мартин скочи слел дребничката си приятелка и се опита да отскубне телефона от ръцете й. Тя вече набираше, а дългата й коса плетеше мрежа по лицето й. От гнева й бяха рукнали диви сълзи, който Деви дори не опитваше да скрие. Набираше.

-Кажи, Мартине. - блесна гласът отсреща.

Мартин блъсна Деви и тя тупна в леглото.

9

В същото време една кола скъсяваше 238-километровото разстояние между Мартин и Ета. Ние бихме могли да кажем, че колата е Рено. Но от тримата пътуващи вътре, същото определение би дал само Румен, бащата на Жана. Двете момичета имаха едно характерно женско свойство – за тях колите бяха здрави или не, чисти или не и различни на цвят. Румен пътуваше в Рено, а Жана и Ета пътуваха в здрава, горе-долу чиста зелена кола.

Той ги връщаше обратно към София, след взет изпит някъде там, където можеше да се появяваш само в събота сутрин да си вземеш изпит и да се върнеш там от където си се пръкнал. Достатъчно е да си плащаш семестриалната такса, да присъстваш два пъти по две седмици годишно на лекции, и да си купиш учебниците на преподавателите. Да, тези учебници са нови – поне така пише на първата страница – годината на издаване е ей сега, тази година, миришат на мастило и ..пари.

Ако си мислите, че те се пишат всяка година и са в крак с най-новите тенденции и проучвания в своята сфера, тези 500-странични пособия за промиване на мозък – грешите. Защото те първо не се 500-странични – сериозно, вземете ги, отворете ги – напечатани са с големи букви и през ред. Второ – те не могат да промиват мозък, защото са толкова сухи, че може да ги дадете на малката си братовчедка да ги използва като хербарий за домашното си по труд и техника. И са стари, нищо че миришат на мастило. Стари са, защото не се променят, само се препечатват и тази поредна учебна година. Защо ли? Оооо, аз ще ви кажа защо. Някъде там, към края на учебното уж пособие има раздел „курсова работа”. Този раздел се попълва средно за от 30 до 60 минути с точни определения извадени от предходните страници. И се предава на преподавателя. И той формира част от семестриалната оценка по него. Така никога, ама никога повече този учебник не може да става за друго освен за четене, което го прави съвършено безполезен. Защото той не е направен за четене. Той е направен за да може преподавателите да получават пари всяка година от всеки рояк жадни за диплома студенти, и е направен за жадни за диплома студенти, които всяка година знаят че срещу скромната цена на този учебник /20-50лв/ са хванали 3-ката.

Да не мислите, че не се е появявал хитряга, който да щтракне няколкото листа на ксерокс и да ги попълни? Всеки курс си има по един наивник, който си мисли, че може да мине между капките. Пич, сори, ама няма как да стане. Той бива позорно изгонен и обвинен в нарушаване на авторските права на преподавателя с предупреждение, че ако го направи пак ще бъде позорно изключен. Ние не познаваме авторското право и няма да си направим труда да го опознаем, защото няма значение. Този глупав студент има двойка и независимо дали преподавателя е прав или не, ако повдигне въпроса със сигурност няма да завърши никога. И никога няма да има албум с дипломирането си във Фейсбук. Така че той отива и следващия път си купува целия набор от нужни учебници със заплатата, за да може да завърши, за да взима по-голяма заплата.

Разбирате ли, образованието не е въпрос на знание, а на това от къде на къде ще пътуват парите, които със или без него някой изкарва. Просто е. Всички са щастливи. И така 4 години, до така мечтания заветен резултат – албум във Фейсбук от дипломирането и подпечатаната от университета хартийка на стената на вашите. Сериозно, кога някой ви е попитал какво сте завършили?

Съвсем други бяха темите в колата. Подрънкваха женските приказки, докато бащата на Жана се стремеше да не ги погълне някой кратер по пътя. Но и той душа носи човека, и не се сдържа на хлапашките клюки за мъже и момчета и философстването над живота от нещата:

- Момичета...

- Кажи тате.

- Вижте в дясно. Знаете ли какво е това дърво?

- Зелено?

- Това ясно, листата виждате ли?

- Мдааа, но не знам какви са. Защо?

- Широколистно е това дърво. Големи листа има, за да поема слънцето и да се храни

- Да, да, добре.. и?

- Ами аз нали, да си кажа, нямаше как да не ви слушам, докато си говорите...

Двете момичета се разсмяха звучно. Жана казваше всичко на баща си. Така беше свикнала. След като се разделиха с майка й, съвсем логично тя нямаше възможност да хваща самолет всеки месец за да я види. Румен беше неин приятел, брат и чак тогава родител. Ета също се отпускаше в негово присъствие. Тайно завиждаше за тази свобода. Да имаш родител, който те пази, защото те разбира. Обикновено тя трябваше да бъде тази, която разбира и пази своите.

- ...и си мисля колко много избор имате сега. Не че искам да ви се бъркам, ама тоя избор ви е разглезил. Като ви слушам, вие търсите мъж, който да е като това дърво, нали го видяхте – широколистното. Обаче ако може да е така само от едната страна, от другата – да е иглолистно. А сигурно и ако може нещо трето да прави, ще ви е най-добре. Няма как да стане така, момичета. Няма такива хора, които са хем едното, хем другото, хем третото едновременно. От опит ви го казвам - за ваше добро. Когато избираш човек до себе си не трябва да тръгваш с мисълта какво би променил в него. Трябва да мислиш какво би могъл да приемеш у него и с какво можеш да живееш до края. Това е истината.

Напереният кикот от преди малко беше спрял. Спогледаха се и острото слънце проби тъмните стъкла на очилата им, за да се отрази в сенките под очите, скътали липсващи спомени от снощи, голяма част от заплатата втечнена в студентския клуб, и тайната надежда, че дървото – мъж, за което Румен говори е просто уморена фикция, на един разочарован мъж. Всъщност знаеха, че е прав.

Nikke

8

Момичето имаше лек аромат на ванилия. Червеното й червило беше непокътнато, а очите й блуждаеха в клуба. Беше облечена доста оскъдно, което някак не кореспондираше на меланхолията в погледа й. Добре де, не му трябваше момиче с характер, трябваше му момиче за нощта.

Тя се смееше звънко, макар и да подозираше, че смехът и е насилен. От време на време докосваше случайно бедрата му, но Мартин с изненада откри, че това не го привлича. Моника. Една нощна пеперуда с нежно вратле. И все пак... Ета, Ета. Това, което имаше с нея, го нямаше никъде. Чудеше се дали след толкова време беше събудила чувства у него, но май не можеше да ги разпознае. Мислите му поеха към русото момиче. Опита се да я изолира от обкръжението й, мъжа до нея, работата й, за да може да я оцени безпристрастно. И пак не успяваше. Тя беше объркано дете. Сама не знаеше колко. Даваше само вещественото, другото оставаше само за нея.

-Стои ли ти се още тук?
-Не. Но на теб повече не ти се стои.
-М?
-Знам как е. В момента една ти е малко, две са ти много. Не бих желала да съм третата.

Той се прибра с мисълта за Моника и тихата й клубна мъдрост. Не знаеше какво точно го караше да се държи така с Деви, не знаеше какво го подтикваше да иска все повече кльощавата си любовница. И защо все нещо не му стигаше.

Спа доста непробудно. До внезапния звън на входната врата. Беше 9:15. Изруга, погледна телефона си - нямаше пропуснати от Ета. Звъненето продължи, колко нахално. Днес не беше ден за чистачка. Май. Затътри тялото си към вратата.

Като през мъгла видя огромните черни очи на Деви. Гледаха го втренчено и сериозно. Дори подозираше, че го кълнеше на хинди, макар че почти не говореше матерния си език. Мартин се заозърта да види дали няма случайно скрита камера.

-What? ... What are you doing here?
-Not even happy to see me?

Сърцето му затупка учестено като барабан. Деви видя как вената на дясното му слепоочие помръдна нервно и ъгълчето на изящните й устни се повдигна по-високо. Влезе.

7

Деви полудя. Точно така както полудяват жените, които се ядосват на себе си. Хвърли телефона към стената. Едри капки яд отгризваха парчета от очите й и безпомощно умираха в бежовите власинки на килима. След този кратък бяс тя отиде до стената и започна методично да събира парчетата от думите останали неизказани. Апаратът работеше. Включи го отново и започна да кълне с клавиатурата. За да знае той, че тя знае. Че не е онази там, която той така лесно може да разиграва.

- Здравей, мила, извинявай че ти звъня толкова късно, но исках да те чуя.

- О-о-о, какво се случва с теб прекрасна Деви? Да не би да сте се завърнали с Мартин? Ние сме в „Х” , елате направо тук, супер е!

- Не....той се върна...сам...виж...

- Тоя идиот, пак ли?! Нищо не му стига никога! Не се притеснявай, сега ще звънна на мацките, ще разбера къде и с кого е. Само не се притеснявай мила, моля те, чуваш ли ме? Аз не мога да разбера що за идиот е, просто не разбирам защо го търпиш! Да избираше поне, да изглеждат почти човешки, а той налита на всичко което мърда.... Само да махнеш с ръка, скъпа, има толкова мъже.

- Звънни ми после.

- Разбира се, скъпа, целувам те.

Стрелката на компютъра се движеше, въпреки че тъчпада беше мокър. Деви овладя с годините тъгата на задържането. Беше решила, че е по-важно да има човека, който я разбира, и тя обича, от колкото да има човек който я разбира и обича. Знаеше че си плаща. Хладно реже опциите да изглежда двусмислена.

Тази глупава страна от която идваше Мартин, я улесняваше страшно много. Можеш да получаваш телефонната разпечатка на друг човек, само с един смс, докато въпросния човек, чете вестник в тоалетната. Да видим на кого е звънял тази вечер...

- Ало....алооооо, не те чувам, но съм в „Y”, ела!...Алооо

Малко по-млад глас от нейния. Шумна музика. Набра следващия номер - този от 2 часа посреднощ. Този с който е говорил, когато не и вдига.

- Да? ... Ало?

Оф, това беше този, как се казваше, плешивия му приятел, няма никакво значение - да видим следващия номер.

Моля? Деви не вярваше на това, което чува. Това беше мелодия от тийнейджърски сериал. Нейното 34-годишно сърце се обви с бодли, като краставичка, която е открила че е кактус.

- Дааааааааа?

Не можеше да изтърпи лигавия й глас. Затвори. Потърси хиксчето в горния десен ъгъл. Замреженият й мокър поглед скри детайлите за да покаже матрица – между малолетните, силиконовите, плешивите и един Бог знае още какви се повтаряше телефонен номер. Очите рязко се изпразниха от тъга и добиха онази искра с която пълководеца стяга войниците си за бой срещу многочислен противник. Човек се нуждае от враг, за избяга от себе си.

Nikke

6

Деви не знаеше какво става. Знаеше колко е часът в България и със сигурност Мартин не спеше. Напоследък беше доста разсеян. Пръстите му бяха много хладни, тонът - още повече. Понякога стояха един срещу друг в ресторанта и мълчаха. Друг път стояха на дивана в просторния й лофт и пак мълчаха. Компютрите им мигаха в остъклените зеници и тя започваше да разбира защо натюрмортът е morte.

Застиналата връзка с Мартин изостряше сетивата й като на слепец. Беше чувала, че любовта също била сляпа. След толкова дълга връзка и с 2 не по-кратки преди него, знаеше, че любовта ослепява с напредването на времето. Затваряш очи пред недостатъчностите.

Искаше той да вижда като нея. Той виждаше предимно в периметъра на носа си, който не беше малък, но далеч не беше достатъчно. Понякога правеха любов и тя буквално виждаше как умът му се отлепя от главата му. Тялото му машинално извършваше функциите си, а тя все чакаше времето да подреди нещата. Времето подрежда само разстоянията.

Деви често влизаше в магазини за бельо и купуваше ненужни дантелени парчета, знамена на неполученото внимание. Обикновено дори не забелязваше цвета на бикините й, защото сваляше дрехите й наведнъж, точно с един жест. И тя продължаваше да чака. Погалваше главата му, след като свършваше, а после мислено погалваше себе си. Мартин не се гушкаше. Ставаше, измиваше се и заставаше пред компютъра. Тя се преструваше, че спеше повече от убедително.

Звъня му поне до 1 българско време. В един момент чу силен и неясен шум от другата страна, тътен на музика пукот. Извика името му два пъти, но разбра, че е случайно е приел разговора. Увери се, че е случайно, когато долови смеха му, смесен с този на млада жена.

5

И го направи. Това не представляваше някаква особена трудност. Той и сам си знаеше, че не е най-красивия мъж на света. Но също така сам прекрасно знаеше, че един от най-забавните. Умните мъже използват самоиронията като разменна стока. Разликата идва между уверения и неуверения мъж. При първия тя е чистосърдечна и те кара да се смееш. При втория е хаплива и ти става предпазливо. И жал. Много.

Но не толкова много, колкото Ета обичаше да гледа лицата на мъжете в нея. Те се променяха веднъж, когато влизат и втори път когато са на път да излязат. Мъжете свършват по различен начин.. Ета не се интересуваше къде ще хвърлят най-добрите си плувци, стига да е на сухо. Тя гадаеше лицата им. В онази една минута преди финала, в тях се връща това, което трябва да изкупят, това, което тя ще трябва да плати вместо тях. Има мъже които стават като деца, писукат съвсем тихо, и леко сбръчкват чертите си. Има мъже, които стават свирепи, все едно побеждават в битка, и държат скалп в ръката си. Има мъже които започват да дишат силно, все едно се задушават и имат нужда да погълнат целия свят през дробовете си. Но никога досега, никога Ета не беше виждала един мъж да се превърне в друг. Не просто да се измени, а да стане съвършено друг. В момент на въздух отвори очи и видя лицето му близо над себе си. И се изплаши. Съвсем малко светлина влизаше през прозореца – достатъчно за да очертае сенки и скрие черти. Тя ли се побърква от недоспиване или той наистина не е точно в този свят?

Рут знаеше доста за екзорсизма. Същия ден тя имаше своята малка победа в практикуването на целебна магия. Върху себе си. Беше преборила способността си да се сгушва в настоящето. Повика ги. „ Жената беше черна. Мъжът – от черния списък.” Няма умна жена без минало. Има такава, която го мори с умението на тялото си, да не й се подчинява. Защото то е много по-мъдро от нея. Рут знаеше това.

Но въпреки всичко се съпротивляваше да свърши, каквото се искаше от нея. Спаси я любопитството, което, както казват, затрива котката. Но забравят, че жената има 9 пъти по 9 повече живота от котката, защото е призвана да дава живот и трябва да живее много по-дълго, за да е готова. Повика ги отново.

Да говориш с призраци не е лесна работа, помисли си Рут. Те не пият кафе, ром или сок от портокал / не че имаше сок от портокал/; не ядат сладки с фибри, свински ребърца или херинга / не че имаше херинга / и не спазват елементарният етикет за добро поведение. Блъскат се, надвикват се, скубят я и въобще държат се ужасно невъзпитано. Провикна се да въдвори ред и го направи. Въдвори ред. В 800 думи. След което прилежно качи файла, където се изискваше от нея. Стана и отиде да се пооправи пред огледалото. Докато гребена грижливо оформяше гладка линия в косите й, под тях се случваше друго -„Дойдоха хора при мен, които заобичах по детски и други ми станаха още по-близки. Това значи ли, че са заместили призраците?”

Рут си сложи червило. Ярко червило.

Червилото е онова гвоздейче в симетрично прикованата към стената картина, което само внимателен или опитен наблюдател ще разшифрова. Ако през деня видите жена с ярко червило има няколко варианта:

- тя е проститутка

- тя е травестит, който е той, но иска да е тя, и иска да е проститутка

- никой не я целува през деня

...защото я целува вечер. Когато се прибере от работа, заради която си слага червило по 4 пъти на ден. За да е хубава през целия ден. За да може да се прибере вкъщи и нейния търпелив мъж да го изтрие с целувка.

Ако през нощта видите жена с ярко червило има няколко варианта:

- тя е проститутка

- тя е травестит, който е той, но иска да е тя, и иска да е проститутка

- никой не я целува през нощта

Няма по-тъжно момиче от това, което срещнете в 3 през нощта и то е с перфектен грим. Защото това е момиче, което днес никой не е пожелал. А тя е пожелала. От къде знам ли – еми, по дяволите, сложила си е светофар на устата, какво още трябва да направи, да се опита да използва колана си за пола ли? Нека правим разграничение между тъжно и жалко, моля ви.

Точно едно такова тъжно момиче срещна Мартин в 03:57. За секунда в главата му се завъртя едва крехка и трошлива под напора на алкохолните напъни мисъл да се прибере и да вдигне на Деви, която звънеше от около два часа. Но също така, Мартин беше опитен наблюдател. Първото нещо, което видя не бяха краката до сливиците, и не бяха настръхналите зърна. Мартин видя яркото червило.

Nikke

4

Полетът го приземи в онази опушена и непрогледна реалност, която някои закачливо наричат летище София. Ръкоплясканията в самолета още не бяха стихнали, когато извади телефона си и го включи. Още нямаше да й звъни. Някой шумно подсмръкна зад него и Мартин реши, че е крайно време благосклонни ангели да си го приберат в своя шумоизолиран рай.

Свърши се с процесията по прибирането на багажа и паспортния контрол. Качи се в такси и издекламира адреса на шофьора. Спомни си последния път, когато се качи в такси заедно с Нея. Миришеше на водка и жрица. Сигурен беше, че слабините й имат свойството да говорят. Беше проследил ръба на бикините и пръстите му бяха попаднали в нея, съвсем на място, като в ножница.

Някакъв клаксон го върна в таксито. Деви му писа miss-you-already text и в този момент съвестта му тихичко въздъхна. Нищо не можеше да направи. Не в този момент. Мислите му тършуваха около змийското същество, което можеше да псува като каруцар и да се чука като смел мъжки блян.

Прибра се вкъщи, направи си чай и му сипа уиски. Щедро. Проведе дипломатичен разговор с индийската си Пенелопа и зачака.

Gmail-ът не мигаше. Ета в скайп беше офлайн. Сигурно пак е с писателчето. Сигурно се вдъхновяват взаимно. Сигурно. Почти се засмя при мисълта как той я вдъхновява за нещо различно от нощен бар. Беше дяволски трудна за впечатляване. В работата си се държеше като войник, а извън нея гледаше с прозрачно-светлите си очи и излъчваше талази от присмех.

Набра я.

-Какво правиш, бейби - гласът отново се люшна в подигравателен еротизъм.
-Тъкмо се прибрах. Имаш ли планове?
-Имам, да. Ще правя тука едно фелацио.
-Аз участвам ли?
-Забрави. Как е женичката?
-Добре е, хубавее.
-За разлика от теб, копеле.
-Не искаш ли да ми дойдеш на гости?
-Кога съм ти идвала на гости?

Той забрави. Никога не му ходеше на гости. Рядко изобщо лягаха на легло. Когато я качваше в колата си или някое такси, се съмняваше, че някой от двамата мислеше за секса като за нещо, което се прави по предварителна подготовка. Ескейпистите дори от хубавото бягат. Бягат от всичко, което може да покълне.

-Какви бяха тези мейли? Не разбра ли, че не можеш да ми пишеш, когато съм в Лондон. Деви може да разбере.
-Ти не разбра ли, че си имам сериозно гадже и не можеш да ми звъниш посред нощ?
-Кога ще се видим?
-Виж, заета съм. Като имам време, може да ти се обадя.

Трясна телефона. Нещо в Мартин пукна и от него излезе черно. Влезе във фейсбук и изщрака името на гаджето й. Не можеше да разбере защо си е паднала по сресаната писателска плюнка, но тя си знаеше какви са й точно дивидентите. Беше виждал същия да се натиска с малолетни фенки на някакво литературно събитие. Обикновено трябва да си или малолетна, или проста, за да си паднеш по това безгръбначно. За Ета оставаше да е второто. Потърка възголемия си нос и се окачестви на ум като човек на действията, не на думите. Щом тя е заета, със сигурност може да намери друга.

Т.

3

Трето време – сегашно продължително. Имаше внезапен порив, внезапен почти колкото разстройството сутринта /когато обяви пред има няма 100 – 200 000 души, че един човек се е родил днес, а пък той всъщност взел, че се самоубил на този ден/, да вземе едно такси, да му се изсипе на вратата и да му обясни от какво се страхува, какво й харесва, защо прави това, което прави и какво би искала да прави с него, или с две думи – да зарине нищо неподозиращия мъж със скелетите, грижливо пазени през девет прехапани езика зад десети. Значи, ако сте забравили как започва това изречение, сте добили бегла представа за усещанията, с които се размина Рафаил. Ако също така си мислите, че тази жена е луда или в цикъл, отново сте прави. Даже двойно.

Ета се върна от тоалетната, където взе генералното решение да му спести себе си /където вземаше всички важни решения напоследък/ и седна обратно пред компютъра, за да види, че скайпа на Рут свети: „един ме разбра и то погрешно”. Рут обикновено не знаеше какво се случва в живота на нейната виртуална приятелка, но това никак не й пречеше да го илюстрира чудесно и то в реално време.

Ета не знае нейния телефонен номер, нито какво работят родителите й, нито дали наистина се е омъжила, както тя твърди. Ако беше десет години /да си признаем – 15/ по-малка, майка й би й забранила да си говори с Рут, защото съвсем логично би предположила, че Рут всъщност се казва Румен и има косми на краката, но не защото не ги е обръснала, а защото мъжете имат косми навсякъде.
Тя не бе разказала на Рут за Мартин, нито за Десимир, нито за Almost. Последният съвсем естествено си имаше истинско име, но тя предпочиташе да го нарича с думичката, която така симпатично маркираше писмата им.

I hate my plane, I hate this taxi, I hate the airport, I hate Paris. I love you (almost).
02.05.2010 11:51

Не, не го изпрати Мартин. Мартин не говори английски. Мартин говори адаптираната версия на английския за Балканите. Точно затова се дразни толкова, когато получи ъпдейт кого е изчукала снощи НА АНГЛИЙСКИ! Знаеше, че ходи с някакъв там, от нейните мрънкачи, както обича да ги нарича, особено в нейно присъствие. И това му е напълно достатъчно.

Още се чудеше дали нарочно се опитва да му облече пола и направи гей с тия истории, които му споделя и ето, че самолетът кацна. Вече можеше да й звънне. Когато Деви и нейните съвършени бедра бяха останали на малко повече от 2000 км от Ета и Мартин.





Nikke

2

На малко повече от 2000км Мартин отвори съобщението. Gmail -ът му известяваше, че Ета е на линия, а аватарът й с фокус върху задължителните й млечни рамене му подейства като затопляне.

I just had some really decent sex. He thinks I`m gonna leave him as soon as I meet a guy who can shag my mind as good as he shags me. Why do we have to separate the two?

Винаги му пишеше на английски за нещата, които трудно се изговаряха на родния език. Той погледна към спящата си лондонска приятелка и тъмното й индийско тяло предизвика у него интерес, сравним само с лекция по агрономство. Откачалката нарочно ме дразни и чинно докладва всеки път, когато гаджето й я удостои с честта да разхвърлят чаршафите. Всеки път, когато спи с него, разказва на мен, все едно съм най-добрата й приятелка.

Ета ходеше с писател от известно време. Малко по-малко откакто двамата с Мартин започнаха да се срещат в някакви безумни часове на денонощието и правеха секс, от който спираха да мислят. Тя твърдеше, че за пръв път някой я слушал. И наистина му пукало. И анатомично си пасвали. Всичко било супер, но отказваше да запази личния си живот неприкосновен и затова му съобщаваше за всяко настръхващо чукане.

Поддържаха двойния си живот от година. Той често пътуваше до Лондон по работа, а там го очакваха сладката Деви и съвършените й бедра. Деви нямаше място в съзнанието си за каквото и да е подозредние относно балканския си герой. Така той можеше спокойно да влезе в столичен клуб, да напие себе си и няколко лични дами с качествен бърбън и към 4 сутринта да звънне на студенокръвната сирена. По това време очите и на двамата обикновено бяха твърде кръвясали, за да прозира каквато и да е вина.

Стана и започна да тика дрехи в куфара си. Летеше за България утре вечерта, но е добре всичко да готово.

Т.

1

What are u doing, beautiful teeth ? Sleeping, dancing, fucking, depressing, masturbating, snorting, or simply reading in your bed like myself ?
01.05.2010 04:10

Една съвсем различна вечер, Ета се беше сгушила в един съвсем различен мъж и си мислеше, че управлява света. Малката й обсипана с камъни коронка почти се беше материализирала по силата на оргазмичната енергия, противно на феминистичните й изказвания от предния ден, че „НЕ, нито един мъж не може да те направи щастлива, ако ти не си открила щастието първо в себе си!”. Не, че не вярваше в думите си, даже би се заклела в тях над готварската книга, която не използва. За съжаление точно както мъжа има две глави, така и жената разполага с две усти. И когато едната е доволна, другата спира да функционира. Не сме толкова различни все пак.

- Някой ден, ще дойде друг и той ще знае по-красиви думи от моите. И ще те вземе. Винаги така става. – каза той и я изстърга от прегръдката си.

Тарададъъъъм. Коронката би могла да падне от главата й по-бързо само ако наистина съществуваше и той й беше забил шут в задника. Което и на практика направи. Но артистичните натури, ритат артистично. Само това е разликата. Шута си остава.

Тихото отмъщение за комплексирания мъж е да му подариш сбъдване на комплексите му. Като за целта не е задължително да му кажеш. Достатъчно е ти да знаеш.

Ета се опита да успокои тревожното същество, което й отказва близост, защото се притеснява за момента в който някой ден, някой мъж, може да й каже нещо. Опита й да го върне в леглото удари в камъка на романтичната му представа за търсещия мъж. Тя го остави да си търси чорапите и да лети като една голяма бяла птица към своето мъчително вдъхновение.

Междувременно отвори своят лаптоп и написа писмо.

На английски.

Какво толкова. Жените не броят писмата за изневяра.

Точно както мъжете не броят свирките за секс.

Нервните му стъпки от съседната стая я приспиваха.

В неговия апартамент, на неговото легло, под неговите завивки протегна ръка за да изгаси неговата лампа.

И да заспи сама.

Nikke