11

Въпреки, че случаен наблюдател би определил носеният върху едите му рамене елемент като празен, той далеч не беше такъв. Не че имаше някакви особени претенции за интелектуално превъзходство. Той знаеше, че не му е това играта. Мартин беше от ония мачо мъже, които с върла арогантност внушават сила и в следващия момент, в който усетят че нещо им се изплъва, знаят че са се наакали, но инстинкта, безпогрешно закодиран в космите на гърдите, улавя елктроните на женския ужас и го тушира с а-б-с-л-ю-т-н-о винаги правилното изречение :

- Омъжи се за мен.

Това не беше въпрос. Тя може и да кривне леко встрани от общия им път, но от жена на тази определна възраст обикновено се очаква да има семейство. Жена която приема с хладно спокойствие дребните прегрешиния, по които любовта би запратила черпак или чехъл, е жена готова на компромиси. Той знаеше това. Стената зад гърба му пазеше вдлъбнат спомен на двайсетина пропуснали главата му обекта. Все пак, ядосаните жени не се славят с безпогрешен меник. Затова мъжките затвори са по-пълни.

Звуците, които издаде шоколадовата ледена статуя, се смесиха с шума от капенето на нейните топящите се очи по пода. Тя плачеше, но не задължително от щастие. Тя получи това, което искаше, но не съвсем. Той вероятно я обичаше, но не съвсем. Тя щеше да има дом, но не съвсем.

„Само в приказките нещата са съвършени. Това е истинския живот. И понякога трябва да се правят малки отстъпки, за да продължиш към истинското щастие.” Също така си помисли, че е разумна зряла жена, която взема решение, което само много опитен човек, би разбрал. Помисли си още, че не си е представяла най-щастливия си момент в живота да я посрещне със сълзи заради изневяра. Е, вярно, нямаше как да е сигурна че я има, не можеше да я докаже и това е успокои. Понякога жените избират да не вярват в нещата, които не могат да бъдат доказани, въпреки крясъка на интуицията си. И винаги биват наказвани за това.

- Да … да…

Мартин я прегърна в огромните си ръце и зарови дългия си нос в аромата на косите й. Миришеше почти като индийски пръчици. Същите като тези, които Ета палеше за да прогони миризмата на цигари от нейната стая.

На вратата се позвъни. Мартин съвсем беше забравил, че бе поканил един от най-близките си приятели. Знаеше, че и той от време на време се опитва да го преебе в бизнеса, но това са „бели кахъри”, както казва майка му. Все пак, нали пият и ебат заедно. Това успокоение не го измисли майка му. Той го установи с практиката.

Савина влезе с грация изискваща внимание и възхищение, стиснала под ръка своя величав съпруг. Докато погледа й не се спря върху все още хлипащото тяло на Деви, седнала на ръба на леглото.

- Какво става, всичко наред ли е?

Русите коси на Савина се вплетоха в мътното рамо на Деви, севера се опита да се сгрее в мъката на непознатите земи.

- Ние…току що се сгодихме! Извинете я, тя се развълнува, милата, вижте колко е красива! Не е ли красива, сега, кажете?!!

- Да, разбира се!

- Честито!

- Даже точно си говорехме, мислихме да ви поканим за кум и кума, за нас ще бъде чест! Какво ще кажете?

Три смутени погледа се запресичаха като лазерни лъчи, за да намерят прична и форма на адекватна емоция в греещото, ухилено лице на Мартин.

Всеки искаше да е спал със всеки. Това е краткото обяснение. За съжаление не всеки бе спал с всеки. Освен двамата мъже в стаята, които заедно бяха спали с други жени..

Само Деви в този момент не мислеше кой, с кого, кога и какво. Тя точно се бореше геройски да преживее момента до бялата рокля без да плаче непрекъснато, когато нейните тъга бе представена като висша радост и женска слабост. Презираше тази способност на Мартин да върти реалния свят за части от секундата около пръста си и да изплюе варианта, който му е най-угоден. И също така се страхуваше от тази негова способност. Защото го правеше бързо, ловко, без грам съжаление и го представяше толкова добре, че винаги всички му вярваха. Нямаше как да не се замисли, колко ли пъти го е правил с нея…

А сега, в този безумент момент, избра да покани за кум мъжа, за който знаеше, че я сваля и неговата жена, която умишлено се появяваше полугола пред Мартин и винаги му подмяташе закачливи предложения дори в нейно присъствие.

- Благодаря, наистина! Толкова сте мили! Аз…наистина….малко ме изненада той и затова така….много съм щастлива, наистина! Ще се радваме да бъдете наши кумове!

Деви се изправи в целият си тъмен ръст и се опита да хвърли сянка върху северната принцеса. Наистина не разбираше тази страна – тук жените са толкова красиви, колкото са лукави техните мъже.

Nikke