16

Деви забрави името си. Коя беше, какво направи, какво значение има, след като всичко бе продиктувано от опита ѝ да спаси имиджа си, не и да се остави на инстинкта си. Не можеше да го задържи по никакъв начин. Не можеше да забременее, не можеше да се държи фриволно, не можеше да се прави че ѝ няма нищо, понеже всичко ѝ имаше. Отдавна не изпитваше удоволствие от живота, понеже бе съсредоточила всичките си усилия в това да го пришпорва.

Обичаше ли този мъж, за който плачеше и за който бе готова да изглежда като идиотка по всяко време на денонощието?

Познаваше го отдавна. Бе израснала с него, нищо, че беше малко по-възрастна. Най-големият опиат е несподелената любов. Издигането на пиедестал. Споделената е скучна. Споделената любов не омайва никого, никой не ѝ пише пиеси. Скапаната споделена любов трае вечно и е гладка като кожа на тюлен. Никой не възпява споделената любов, така че да го помнят. Тя е сценарист и управлява всичко задкулисно. Но страданието е на сцената. Колкото повече остарява, толкова по-хубаво става. След десетките неизпратени съобщения, след стотиците намислени отговори, несподелената любов се кълне триумфално, че няма любов. И всеки, който си мисли, че я има, е недоразвита гнида, едва заслужила правото си на живот.

Веднъж Деви бе обичала мъж споделено. И спа с друг няколко пъти, и ѝ хареса. Каква проза. Сега дори не искаше секс от Мартин. Искаше да го има. Което значеше, че бе стигнала момента, в който забравяш името си.